Вие мечтаете да се научите да пеете? Но не знаете, как да се научите ? Значи, сте попаднали на правилното място!
ЕЛЕНА РАЙКОВА
НАРЪЧНИК ПО ВОКАЛ
ЧАСТ ПЪРВА
ДИШАНЕ
Дишането е едновременно проста и много сложна и важна тема. Трябва да отделите възможно най-много време и внимание на тази тема. Качеството на звука зависи от това как дишате (вдишвате и издишвате), докато пеете. Дишането е енергийната система на гласовия апарат на певеца. Дишането определя не само „раждането“ на звука, но и неговата сила, динамични нюанси. Вокалистът, подобно на духов инструмент, използва въздушно налягане, за да издава звук.
„Певческа опора“ (аподжо) това са съгласуваната дейност на всички елементи на гласовия апарат. Опората е усещане, при което певецът пее свободно без напрежение (хармонично работещите дихателни мускули, на които въздухът се „опира“). Колкото по-висок е звукът, който ще издадете, толкова по-ниска е опорната точка.
„Външният слух е измамен, тъй като чуваме вече отразени звукови вълни. За координиране на гласа традиционно се използват резонаторни усещания,които не зависят от външната акустика и остават стабилни във всяка среда ”
(Поляков A.С. Методи за преподаване на поп пеене.)
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДИШАНЕТО
Има постоянен дебат за дишането как трябва да бъде, как трябва да дишат жените, как трябва да дишат мъжете.
(Калин евдокимов кирилов
«Вокални принципи при изпълнение и интерпретация на църковни песнопения автореферат» Дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор”)
«Най-важният фактор на дишането са белите дробове. Те се намират в долната част на гласовия апарат и се опират на диафрагмата, която ги отделя от коремната кухина. Обкръжени са от ребрата. Белите дробове изпълняват функцията на мехове, в които се събира въздухът. В момента на вдишване те се разширяват отгоре и отдолу при свиване на диафрагмата и отстрани – чрез раздвижване на ребрата. Въздухът влиза в белите дробове и излиза от тях посредством бронхите, които представляват многобройни тръбички във вид на коренчета и завършват с трахеята – подвижна и разтеглива тръбичка, преминаваща в ларинкса.»
Ребреното дишане: може да се извърши в три разновидности – ключично, горно и долно ребрено. Дишането става чрез разширяване и повдигане на горната част на гръдния кош, а диафрагмата бавно го следва. В същото време коремът се изтегля, а горната част на гърдите и ключиците с раменете се издигат. Доставката на въздух при долно ребреното дишане е достатъчно за пеене, но дихателните движения са ограничени.
Коремното дишане: е сходно с долно ребреното, като движенията са по-пластични, а употребената мускулна сила е по-малка и дихателният обем не се различава от този на долно ребреното дишане. То става с участието на диафрагмата. Когато се спуска надолу, в белите дробове навлиза въздух. Забелязва се движение на коремната стена напред и назад.
„Диафрагменото“ (косто-абдоминално): дишане е най-рационално. То е и най-пригодно за пеене и сценична реч. То е съчетание на коремното с долноребреното дишане – получава се т. нар. коремноребрено или косто-абдоминално дишане. Тук гърдите са неподвижни. Вдишването се извършва само чрез спускане на диафрагмата, а стомахът излиза напред. Мощното звучене с увеличена продължителност на гласа се улeснява от долногръдната мускулатура, а бързата смяна и подвижност на динамиката зависи от коремната мускулатура.
РЕЗОНАТОРИ И РЕЗОНАНСНА ТЕХНИКА НА ПЕЕНЕ
- ГОРНИ РЕЗОНАТОРИ са максиларните и фронталните синуси. Усещането на резонанса на звука в максиларните синуси е много лесно – ако поставите пръстите си върху крилата на носа, тогава, произнасяйки звука „н-н-н“ в речево положение, веднага ще почувствате вибрацията на мястото на максиларните синуси. Фронталните синуси могат да резонират само ако максиларните синуси са развити.
- СРЕДНИТЕ РЕЗОНАТОРИ са ларинкса и устната кухина. Защо ги отделям в отделен тип? Тъй като има много нюанси, свързани с артикулацията, промяната на звука чрез спускане на ларинкса / повдигане и спускане на небцето / работа на долната челюст.
- ДОЛНИ РЕЗОНАТОРИ са трахеята и големите бронхи. Можете също така да почувствате работата на долните резонатори почти мигновено: сложете ръка на гърдите си, отпуснете долната си челюст и приглушено произнесете звука „ааа“. И сега повторете същото, като леко избутате долната челюст напред и я напрегнете. Вероятно след това упражнение ще разберете защо можете да пишете безкрайно за средни резонатори – като промените позицията на челюстта, вие получавате малко по-различен резонанс.
Така
„ЗВУКЪТ ТРЯБВА ДА Е В НОСА, НО В ЗВУКА НЕ ТРЯБВА ДА ИМА НОС“,
както са учили старите педагози.
И. М. Сеченов, физиолог, който между другото познаваше и обичаше добре да пее, пише, че „мускулът е естествено сляп и глух“, но „научава“ от зрението и слуха какво и как трябва да прави. Детето посяга към играчката под контрола на зрението и се научава да говори под контрола на слуха; роден глух, остава, както знаете, глухоням.“
Повече подробности можете да прочетете в книгата „Резонансна техника на пеене и реч. Овладява методите. Соло, хорово пеене, сценична реч. Компилатор c. П. Морозов, април 2013 г.“
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ГЛАСОВИТЕ ВРЪЗКИ И ЛАРИНГСА
Във фониатрията се разграничават три характеристики на гласа на всеки човек: тембър, височина и сила. Всички те се създават в момента на трептене на гласните струни, когато въздухът преминава през тях.
СИЛА – зависи от амплитуда на трептение на гласовите струни, което се определя от стойността на налягането на въздуха – силата на издишване.
ВИСОЧИНА – зависи от честотата на вибрациите на гласните струни, която от своя страна зависи от дължината и дебелината на гласните струни. Напрежението на гънките и степента на въздушно налягане върху тях създават определена височина на гласа.
ТЕМБЪР – зависи от структурата и обема на резонаторните кухини. Тембърът се определя от цвета на гласа, специфичен за всеки конкретен човек.
